четвъртък, 4 юли 2013 г.

Одеалце за пикник

   По Patchwork-a се запалих преди около 4-5 години, когато си търсех шевна машина. Реших да си взема такава, която има краче за свободно куилтване и доста украсителни тегели с идеята ако някой ден реша да правя такива красоти да имам подходящия хардуер. Но 'подходящия хардуер' си седеше в кутията в продължение на около 2 години и само събираше прах. 
   Пред 2-3 години бях командировка в САЩ и направих грешката да вляза в един магазин за хоби нещица с размерите на Кауфланд. Лелееее. толкова платове не бях виждала на едно място. Истински рай! Е, прекарах около ..... 3 часа, необезпокоявана, докато избера 6 плата, ножица и ротационен нож. Шесте плата бяха предназначени за оделаце за пикник.
   Понеже ми липсваше техника, започнах да режа всяко парче с ножица, да го изминавам на зиг-заг и да съединявам квадрати по някакъв мой си начин. Не че не се получаваше добре, но ставаше доста бавно. Купих вата, ама се оказа доста дебела. Тук направих грешката да съединявам пачуърка с ватата вместо директно целия сандвич и то с украсителен тегел, който така брутално ми нагърчи плата, та сигурно година седеше сгънато в единия ъгъл на стаята докато най-накрая го разших. Но оставих все пак този тегел, който беше наред и бавно-бавно изминах останалата част от одеалцето. След около 2 години след като го бях започнала вече измах съединена вата и горен слой. Оставаше само да намеря подходящата основа. 
   Показах полузавършеното пачу на Свеки и тя каза, че е по-добре да си го оставя за завивка или покривало за вкъщи вместо да е за пикник понеже е доста светличко. Половинката и тя се съгласи и така почти готовото ми одеалце за пикник се превърна в полуготова завивка. А одеалце за пикник още нямах, а сезона на пикниците беше започнал.
   След дълго оглеждане в сайтове за платове, минала неделя отидох и купих няколко плата. Намерих и основа за одеалцето и тази седмица с нови сили започнах новото одеалце.Понеже вече имам подложка за рязане и линеал, сега рязането ми се струва като детска игра, въпреки че ми е най-досадно от всичко.

вторник, 7 май 2013 г.

Христос Воскресе

Иде Великден -  един от най-светлите христянски празници. Обичам на трапезата да има красиви ястия, затова запретнах ръкави, въоръжих се с търпение и много въображение и се захванах да правя мъфини. Правила съм мъфини и преди и смея да твърдя, че ставаха много вкусни. Но отскоро сме на вълна "здравословен начин на живот" и реших да се пробвам с истинско пълнозърнесто брашно. И въпреки резервите ми, мисля че се получиха чудесни мъфини. А за да има и нещо красиво, дори и не здравословно, украсих половината с фондан. Ето ги и тях:



сряда, 10 април 2013 г.

Шапчици

Днес реших да Ви покажа първите шапки, изплетени от мен на една кука:

вторник, 2 април 2013 г.

Ех, тези красавици!

   Ако някой ми беше казал преди 2 години, че ще се пристрастя и безумно влюбя в тези красиви цветя, нямаше изобщо да му повярвам... и защо ли...
   Преди 2 години за 8ми март половинката ми подари бяла орхидея. А уж му бях казала, че не искам вече цветя в саксия, за които да се грижа. Наличните ми бяха достатъчни. Като се сетя, че дори му се нацупих защо не ми е подарил букет вместо това красиво цвете.
   След около 2-3 седмици прочетох как се полива, но не се престаравах - един път в месеца реших, че е достатъчно "ако искам да го уморя" :) И така стана август месец, цветовете увяхнаха, а самото стъбло започна да съхне и тогава си го припознах като мое, реших че щом прокарва листенца значи не е умряло и няма да се даде така лесно и започнах да се грижа за него. За мое голямо учудване, през януари орхидеята цъфна и ме дари с разкошни цветчета. И така се започна, купих 2, после още 2. Когато тази година и те цъфнаха,..... продължих да допълвам колекцията от тези красиви създания.
   Ето и част от тях:

  


  






петък, 22 март 2013 г.

Честит Рожден ден, Гоги!

За 30-тия рожден ден на половинката реших да направя торта.
Признавам си, никога не бях правила торти, но като ще е гарга, поне да е рошава. За целта се снабдих с разни дребни инструменти и фондан от магазина. Подготовката започна 4 дни преди рожденния ден, но според мен си заслужаваше усилията.
Ето я и моята гордост - тортата "Мече скиор":






Сватбени вълнения












Куклички

Ех тези малки красавици! Как да не ги заобича човек.
Когато Теа за първи път ми каза, че шие кукли я погледнах странно. Прибрах се вкъщи и любопитсвото започна да ме човърка. Седнах пред компютъра и написах в чичко google - кукли примитиви и така се започна....
 Ето го и моето първо бебче, още си няма личице и дрешки.

 хехе, не ви ли приличам на извънземно
 Имам си косичка, скоро ще си имам сърчице и дрешки
 Ето ме, не съм ли сладка? Казвам се Марта.

Притно ми е.. Гери.

 А аз съм Поли. Нали съм красива с тази нова дънкова премяна.